Запознай се с Никола
Има едно момче. Нека го наречем Никола, макар че в него ще познаеш десетки деца.
На две години Никола беше пожар. Сочеше всяко куче на улицата, питаше „защо“ по сто пъти на ден, заспиваше с книжка в ръката. После дойде таблетът. Първо само на вечеря, за десет минути спокойствие. После и в колата. После и когато мама имаше нужда просто да си поеме дъх. А кой родител няма тази нужда.
Никой не забеляза кога десетте минути станаха два часа. Промяната не дойде с гръм, дойде тихо. Първо изчезнаха въпросите. После думите станаха по-малко. На площадката Никола вече стоеше настрани, а погледът му търсеше екран, не деца.
„Не можем да го откъснем.“ В гласа на майка му нямаше вина, имаше умора.
Тя обичаше детето си. Просто никой не ї беше казал навреме, че тишината, която екранът носи днес, я взема назаем от утрешния ден. Затова сме тук. Не за да те плашим, а защото има по-добър начин. И той започва с едно нещо: да видиш това, което твърде много родители виждат твърде късно.
