Майката на Никола сподели с болка: детето има затруднения с проговарянето, а когато се опитва да говори, използва думи и изрази на английски, които никога не са били казвани вкъщи. В детската градина, същото притеснение: Никола трудно се изразява, почти напълно избягва контакт с връстниците, превърнал се е в страничен наблюдател.
Логопедът бил категоричен още на първата среща: твърде много време пред екрани, забавено развитие на говорния апарат. Семейството било сразено, те „не давали телефон", а времето пред телевизора било „нищожно". Истината излязла след разговор: в моментите, когато заетите родители оставяли Никола на бабите, границите се прекрачвали. Безобидното постепенно станало основно занимание.
Не страдала само речта, липсата на истински контакти превърнала Никола в пасивен наблюдател вместо активен участник.
За щастие родителите реагирали бързо: рязко ограничили екрана, започнали активно да го водят навън, да го насърчават да общува и да играе. Резултатите не дошли мигновено, но постепенно, с усилия и любов, Никола започнал да наваксва и отново станал част от детския свят.